Плачът на Йеремия 1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Как самотно седи градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня сред областите, стана поданица!

² Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; от всичките ѝ любовници няма кой да я утеши; всички нейни приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.

³ Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между езичниците, не намира покой; всичките му гонители го настигнаха сред теснини.

⁴ Тъжат сионските пътища, защото никой не иде на определените празници; всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени и сам той е в горест.

⁵ Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват, защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред противника.

⁶ Изгуби се от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие; първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище и побягнаха безсилни пред гонещия ги.

⁷ В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички драгоценни неща, които имаше в предишните дни, сега когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага; противниците му го гледат и се надсмиват на опустошението му.

⁸ Тежко съгреши Ерусалим, затова бе премахнат като нещо нечисто; всички, които го бяха почитали, го презряха, защото видяха голотата му, а той въздиша и обръща гърба си.

⁹ Нечистотата му беше в полите му; не бе помислил за сетнината си! Затова извънредно се е унизил, няма кой да го утеши; виж, Господи, скръбта ми – вика той, защото неприятелят е възтържествувал!

¹⁰ Противникът е прострял ръката си върху всичките му драгоценни неща; защото той видя как в светилището му влизат езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

¹¹ Целият му народ въздиша и иска хляб; дава драгоценните си неща за храна, за да подкрепи душата си. Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!

¹² Нищо ли не значи това за вас – всички вие, които минавате по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като страданието, което падна върху мене, когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

¹³ Той прати свише огън в костите ми, който ги обхвана, простря примка за нозете ми, върна ме назад, направи ме окаян и слаб за цял ден.

¹⁴ Беззаконията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той отслаби силата ми; Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да устоя.

¹⁵ Господ презря всички силни мъже сред мене; свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

¹⁶ Затова аз плача; окото ми, окото ми излива сълзи, защото утешителят, който би подкрепил душата ми, е далеч от мене. Чадата ми погинаха, защото надделя врагът.

¹⁷ Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков противниците му да го обкръжат; Ерусалим стана като нечиста жена сред тях.

¹⁸ Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

¹⁹ Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да подкрепят душата си.

²⁰ Погледни, Господи, защото съм в утеснение; утробата ми се свива, сърцето ми се обръща в мене, защото зле се възбунтувах против Тебе; навън ме обезчади меч; у дома сякаш смърт владее.

²¹ Чуха, че въздишам, но няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за нещастието ми и злорадстваха, че си сторил това. Обаче Ти ще докараш възгласения от Тебе ден и те ще станат като мене.

²² Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие и стори на тях, както стори на мене поради всичките ми прегрешения, защото много са стенанията ми и сърцето ми чезне.