Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Плачът на Йеремия 1:17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков противниците му да го обкръжат; Ерусалим стана като нечиста жена сред тях.

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

17 Сион простира ръцете си, нема кой да го утеши: Господ заповяда за Якова: враговете му го окружиха: Ерусалим стана между тях като нечиста жена.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

Ver Capítulo Copiar

Верен

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. Господ даде заповед срещу Яков съседите му да станат негови врагове. Йерусалим стана нечистота посред тях.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници; Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.

Ver Capítulo Copiar

Библия синодално издание (1982 г.)

17 Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Иакова на враговете му да го обкръжат; Иерусалим стана гнусота между тях.

Ver Capítulo Copiar




Плачът на Йеремия 1:17
29 Referencias Cruzadas  

Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество и като вдигна ръцете си към небето, каза:


тогава всяка молитва, всяка молба, която би се принесла от който и да било човек или от целия Ти народ Израил, като познае всеки раната на своето сърце и простре ръцете си към този дом,


И тъй, в деветата година от царуването на Седекия, в десетия месец на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор настъпи – той и цялата му войска – против Ерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;


Тогава отново размишлявах и видях всички угнетения, които стават под слънцето; и видях сълзите на угнетените – че нямаше за тях утешител; и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител.


И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; дори когато принасяте много молитви, не ща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв.


О, наскърбена, шибана от бури и безутешна! Ето, Аз ще те настеля с камъни в красиви цветове и ще положа основите ти от сапфири;


Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; хищните птици от всяка страна са против него. Идете, съберете всички полски зверове, докарайте ги да го разкъсат.


Защото кой ще се смили над тебе, Ерусалиме? Кой ще те пожали? Кой ще се обърне да те попита: Как си?


И големи, и малки ще измрат в тази страна; не ще бъдат погребани, нито ще ги оплачат, нито ще правят нарязвания по телата си, нито ще се обръснат за тях;


Ето, ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще обърна Юдовите градове в необитаема пустиня.


Защото чух вик, сякаш жена ражда, стон, сякаш ражда първородното си – вика на Сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.


Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, ще разпънат шатри около нея, ще пасат всеки на мястото си.


Дано намеря утешение за скръбта си! Сърцето ми е отдън изнемощяло.


Затова аз плача; окото ми, окото ми излива сълзи, защото утешителят, който би подкрепил душата ми, е далеч от мене. Чадата ми погинаха, защото надделя врагът.


Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да подкрепят душата си.


Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; от всичките ѝ любовници няма кой да я утеши; всички нейни приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.


Чуха, че въздишам, но няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за нещастието ми и злорадстваха, че си сторил това. Обаче Ти ще докараш възгласения от Тебе ден и те ще станат като мене.


Тежко съгреши Ерусалим, затова бе премахнат като нещо нечисто; всички, които го бяха почитали, го презряха, защото видяха голотата му, а той въздиша и обръща гърба си.


Нечистотата му беше в полите му; не бе помислил за сетнината си! Затова извънредно се е унизил, няма кой да го утеши; виж, Господи, скръбта ми – вика той, защото неприятелят е възтържествувал!


Отстъпете, вие нечисти – викаха към тях. Отстъпете! Отстъпете! Не се допирайте до нас. А когато те бягаха и се скитаха, говореше се сред народите: Те няма да пребивават вече с нас.


Сине човешки, когато Израилевият дом живееше в земята си, те я оскверниха с постъпките си и с делата си; техните постъпки бяха пред Мене като нечистотата на отлъчена жена.


Израил е погълнат; сега той е между народите като негоден съд.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos