Плачът на Йеремия 1:7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁷ В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички драгоценни неща, които имаше в предишните дни, сега когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага; противниците му го гледат и се надсмиват на опустошението му.

Цариградски

⁷ Напомни си Ерусалим в дните на скърбта си и на бедствието си Всичките си скъпоценни неща които имаше от древни времена, Когато паднаха людете му в ръката на врага, И нямаше кой да му помага: Видяха го враговете, засмяха се заради падането му.

Ревизиран

⁷ В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

Верен

⁷ В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁷ В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни. Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна. Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.

Библия ревизирано издание

⁷ В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни всичките желани неща, които имаше от древни времена. Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага, противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

Библия синодално издание (1982 г.)

⁷ Спомни си Иерусалим през дните на своето бедствие и на своите страдания за всички свои драгоценности, каквито имаше в предишни дни, а пък народът му падна от вража ръка, и никой му не помага; неприятелите гледат на него и се смеят над неговите съботи.

Плачът на Йеремия 1:7 Referencias Cruzadas

Йов 29:2

О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

Псалми 42:4

Изливам душата си като си припомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.

Псалми 77:3

Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

Псалми 79:4

Станахме за укор пред съседите си, за присмех и подигравки пред околните си.

Исаия 64:10

Твоите святи градове запустяха; даже Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

Исаия 64:11

Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън и всички драги нам неща запустяха.

Йеремия 37:7

Така казва Господ, Израилевият Бог: По този начин да говорите на Юдовия цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мене: Ето, Фараоновата войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет.

Йеремия 48:27

Не стана ли Израил за присмех на тебе? Нима той беше заловен сред крадци, а колчем заговориш за него, си движиш рамената презрително?

Плачът на Йеремия 4:17

Очите ни се изнуриха да чакат напразно помощ; в очакването си очаквахме народ, който не можеше да ни спаси.

Йезекиил 25:3

Кажи на амонците: Слушайте словото на Господа Еова, така казва Господ Еова: Понеже си казал: О-хохо! против светилището Ми, когато беше осквернено, и против Израилевата земя, когато запустя, и против Юдовия дом, когато отидоха в плен,

Йезекиил 25:6

Защото така казва Господ Еова: Понеже си плеснал с ръце и тропнал с нога, и си се зарадвал против Израилевата земя с цялото презрение на сърцето си,

Осия 2:7

Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; ще ги търси, но няма да ги намери. Тогава ще каже: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

Михей 4:11

А сега са се събрали против тебе много народи, които казват: Нека се оскверни и нека окото ни злорадства над Сион.

Лука 15:17

А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

Лука 16:25

Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, а Лазар – лошотиите; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.