И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.
Софония 2:15 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друг! Как се обърна на пустош, обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне и ще помаха с ръка. Цариградски Този е веселещий се град, Живеещий безгрижно, Който говореше в сърдцето си: Аз съм, и няма друг освен мене. Как стана пуст, Обиталище на зверове! Всеки що заминва по край него Ще позвизди и помаха с ръката си. Ревизиран Тоя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си. Верен Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм, и освен мен няма друг! Как се обърна в пустош, в обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне, ще помаха с ръката си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка. Библия ревизирано издание Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друг! Как се обърна в развалина, обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне и ще помаха с ръката си. Библия синодално издание (1982 г.) Ето какво ще стане тържествуващият град, който живее безгрижно и казва в сърце си: „аз съм, и няма други освен ме не“. Как стана той развалина, леговище за зверове! Всеки, минавайки покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка. |
И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.
о, ти, изпълнен със смут, граде; о, град на безредици и пир? Убитите ти не бяха убити с меч, нито умряха в бой.
Треперете, вие, охолни; смутете се, вие, безгрижни! Съблечете се, оголете се и опашете кръста си с вретище.
Защото палатът ще бъде изоставен, шумният град ще бъде напуснат, крепостта и кулата ще станат довека пещери, наслаждение за диви осли, пасбище на стада,
Понеже си се уповавала на нечестието си и си рекла: Никой не ме вижда, – понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили и си казала в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друга, –
Да направят земята си за ужас и вечен присмех; всеки, който мине през нея, ще се чуди и ще клати глава.
И ще направя този град за ужас и за присмех; всеки, който минава през него, ще се чуди и присмива поради всичките му беди.
Поради гнева Господен тя няма да бъде населена, но цяла ще запустее; всеки, който минава през Вавилон, ще се ужаси и ще подсвирне на всичките му рани.
Как самотно седи градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня сред областите, стана поданица!
Как покри Господ с облак Сионовата дъщеря в гнева Си, хвърли от небето долу на земята великолепието на Израил; в деня на гнева Си, не си спомни за подножието Си!
Всички, които минават по пътя, пляскат с ръце към тебе, подсвиркват и кимат с глави на Ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радостта на целия свят?
Търговците на другите народи ще подсвирват поради тебе за ужас ще станеш и не ще те има довека.
Сине човешки, кажи на тирския княз: Така казва Господ Еова: Понеже се е надигнало сърцето ти и си рекъл: Аз съм бог, седя на Божието седалище сред моретата; пък ти си човек, а не Бог, макар и да си мислиш, че си мъдър като Бог;
Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива – Аз съм Бог? Но ти си човек, а не Бог, в ръката на онзи, който те убива.
Говори и кажи: Така казва Господ Еова: Ето, аз съм против тебе, Фараоне, египетски царю, ти, огромно чудовище, което лежиш сред реките си, което си рекло: Реката е моя; аз я направих за себе си.
Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда, и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, за да се продължи благоденствието ти.
Няма лек за язвата ти; раната ти е люта; всички, които чуят вестта за тебе, ще пляснат с ръце поради тебе; защото върху кого не е падала безмерната ти жестокост?