И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.
Йов 7:11 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в терзанието на духа си; ще плача в горестта на душата си. Цариградски За то аз няма да удържа устата си: Ще говоря в утеснението на духа си: Ще плача в горестта на душата си. Ревизиран Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. Верен Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. Библия ревизирано издание Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си. Библия синодално издание (1982 г.) Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си. |
И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.
Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; и съм потънал в терзанието си,
Внимавай! Не поглеждай беззаконието; защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Пламна сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, се разгоря огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
Прогласил съм правда в голямо събрание; ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
Какво да кажа аз? Той ми рече и сам Той го изпълни. Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
Ето, сигурно за мое добро понесох голяма горест. И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението и си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.
И като изпитваше мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.