Второ Коринтяни 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Опрощение за грешника

¹ Обаче това реших в себе си – да не идвам при вас отново със скръб.

² Защото, ако аз ви наскърбявам, то мене кой ще развесели, ако не този, който е бил наскърбен от мене?

³ И това писах нарочно, да не би, когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

⁴ Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

⁵ Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

⁶ За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

⁷ така че сега вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.

⁸ Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

⁹ Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

¹⁰ А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил не що, простих го заради вас пред Христа,

¹¹ да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Служители на Новия Завет

¹² А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и ми се отвори врата в Господнето дело,

¹³ духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

¹⁴ Но да благодарим на Бога, Който винаги ни води в победно шествие в Христа и навсякъде изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

¹⁵ Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.

¹⁶ На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

¹⁷ Ние сме; защото не сме като мнозина, които преправят Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.