Йов 6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Йов

¹ А Йов в отговор каза:

² Да би се претеглила моята печал, и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

³ Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; заплахите на Бога са се опълчили против мене.

⁵ Реве ли дивият осел, когато има трева? И мучи ли волът при яслите си?

⁶ Яде ли се блудкавата храна без сол? И има ли вкус в белтъка на яйцето?

⁷ Не искам да се допра до тях; те ми станаха като омразно ястие.

⁸ О да бих получил това, което прося, да би ми дал Бог онова, за което копнея!

⁹ Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си, за да ме посече!

¹⁰ Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали), че аз не утаих словата на Святия.

¹¹ Каква е силата ми, че да чакам? И каква е сетнината ми, че да издържа?

¹² Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е от мед?

¹³ Имам ли силата да си помогна и не се ли отдалечи от мене избавлението ми?

¹⁴ На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

¹⁵ Братята ми са измамни като потоци; преминаха като рукнали потоци,

¹⁶ които се мътят от леда и в които се топи снегът;

¹⁷ когато се стоплят, изчезват; когато настане пек, изгубват се от мястото си;

¹⁸ керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустош и се губят;

¹⁹ теманските кервани оглеждаха за тях; савските пътници ги очакваха;

²⁰ излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

²¹ Сега и вие сте така безпомощни; видяхте ужаса ми и се уплашихте.

²² Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

²³ Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

²⁴ Научете ме и аз ще млъкна; и покажете ми в какво съм съгрешил.

²⁵ Колко са силни справедливите думи! Но вашите изобличения какво доказват?

²⁶ Мислите ли да изобличите моите думи, когато думите на отчаян човек са като вятър?

²⁷ Да, вие бихте хвърлили жребий за сирачето, бихте копали яма на приятеля си.

²⁸ Сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

²⁹ Смилете се, моля; нека няма неправда. Да! Смилете се; защото моята правда стои.

³⁰ Има ли нечестие на устните ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?