Защото сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни бащи; нашите дни са като сянка на земята и няма нищо трайно.
Еклисиаст 6:12 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защото кой знае що е добро за човека в живота през преброените дни на суетния му живот, които преживява като сянка? А и кой ще извести на човека какво ще се случи след него под слънцето? Цариградски Защото кой знае що е добро за человека В живота, въ всичките дни на живота на суетата му Който прехожда като сянка? Понеже кой ще извести человеку Що ще бъде след него под слънцето? Ревизиран Защото кой знае кое <е> добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето? Верен Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето? Библия ревизирано издание Защото кой знае кое е добро за човека в живота, във всички дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето? Библия синодално издание (1982 г.) Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето? Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото кой знае кое е добро за човека в този живот, през всичките дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето? |
Защото сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни бащи; нашите дни са като сянка на земята и няма нищо трайно.
Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него?
Да чуем и завършека на всички тези думи: благоговей пред Бога и спазвай заповедите Му – това е всичко за човека.
Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка.
Реших в сърцето си да усладя плътта си с вино и макар сърцето ми да ходеше след мъдростта, реших да се предам и на глупостта, докато вникна кое е добро за хората, какво би трябвало да вършат те под небето през преброените дни на живота си.
Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?
През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си.
А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго.
А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.
Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето.
О, човече, Господ ти е казал какво е добро и какво очаква Той от тебе: да се придържаш към справедливостта, да обичаш милосърдни дела и смирено да живееш пред своя Бог.
Та вие не знаете какво ще се случи утре. Какво е вашият живот – дим, който се появява за малко и после изчезва.