Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Откровение 7:16 - Новият завет: съвременен превод

Те никога вече няма да са гладни, нито пък жадни; нито слънце ще ги гори, нито жега.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

Няма да огладнеят вече нито да ожеднеят вече, нито ще ги удари слънцето нито някой пек;

Вижте главата

Ревизиран

Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек;

Вижте главата

Верен

Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек,

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Те вече няма да огладнеят, нито да ожаднеят, няма да ги жари слънце, нито опалващ пек.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек;

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;

Вижте главата
Други преводи



Откровение 7:16
23 Кръстосани препратки  

Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава.


Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени.


Благословени са хората, които гладуват и жадуват да вършат Божията воля, защото Бог напълно ще ги насити.


Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават.


Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени.


Наситил е гладните с блага, а богатите е отпратил с празни ръце.


Благословени сте вие, които сега сте гладни, защото ще бъдете наситени. Благословени сте вие, които сега плачете, защото ще се смеете от радост.


Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“


Слънцето изгрява и с палещите си лъчи изсушава растението. Цветът му окапва и хубостта му загива. Така е и с богатия: докато крои планове за работата си, ще повехне.


Той ще изтрие всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито ридание, плач или болка, защото старото изчезна.“