Марк 4 - Новият завет: съвременен превод

Притча за сеяча

¹ Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата.

² И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза:

³ „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее

⁴ и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали.

⁵ Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък.

⁶ Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени.

⁷ Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно.

⁸ А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други — шестдесет, а трети — сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“

⁹ След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“

Целта на притчите

¹⁰ Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите.

¹¹ Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи.

¹² Защото «Непрестанно слушат, но не разбират. Непрестанно гледат, но не проумяват това, което виждат. Иначе щяха да се обърнат към Бога и той щеше да им прости.»“ Исая 6:9-10

Исус обяснява притчата за сеяча

¹³ После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча?

¹⁴ Сеячът сее Божието слово.

¹⁵ Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им.

¹⁶ Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат.

¹⁷ Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават.

¹⁸ Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели — те слушат Божието слово,

¹⁹ но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод.

²⁰ Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод — понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“

Използвайте онова, което имате

²¹ Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка?

²² Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие.

²³ Който има уши да чува, да слуша!“

²⁴ Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече.

²⁵ На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“

Притча за семето

²⁶ После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе.

²⁷ Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това.

²⁸ Земята сама отглежда зърното — първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива.

²⁹ Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“

Притча за синапеното зрънце

³⁰ После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша?

³¹ То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята.

³² Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения — с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“

³³ И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат.

³⁴ Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.

Исус укротява буря

³⁵ Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“

³⁶ Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки.

³⁷ Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода.

³⁸ Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“

³⁹ Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.

⁴⁰ После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“

⁴¹ Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“