Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си.
Деяния 1:15 - Новият завет: съвременен превод След няколко дни вярващите се събраха (бяха около сто и двадесет души) и Петър стана и каза: Още версииЦариградски И през тия дни стана Петър по сред учениците и рече: (а числото на тези които се намерваха там беше до сто и двадесет души:) Ревизиран През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече: Верен През тези дни Петър стана сред учениците, а имаше събрано множество около сто и двадесет души, и каза: Съвременен български превод (с DC books) 2013 В онези дни Петър се изправи сред учениците – а бяха се събрали около сто и двадесет души – и рече: Библия ревизирано издание През тези дни Петър се изправи насред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души) и каза: Библия синодално издание (1982 г.) И в тия дни стана Петър посред учениците и рече |
Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си.
Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си.“
Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца.
Така между братята се разнесе мълвата, че този ученик няма да умре. Но Исус не каза, че няма да умре. Само каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има това за теб?“
Петър покани хората да влязат и да останат да пренощуват. На сутринта той се приготви и тръгна с тях заедно с няколко братя от Йопия.
Духът ми каза да тръгна с тях, без да се колебая. С мен дойдоха и тези шест братя. Всички заедно влязохме в къщата на онзи човек Корнилий.
и като го намери, го заведе в Антиохия. Те се срещаха с църквата там и поучаваха много хора в продължение на цяла година. В Антиохия за първи път последователите на Исус бяха наречени „християни“.
Тогава последователите решиха да съберат според финансовите си възможности помощ за братята и сестрите в Юдея.
Петър им направи знак с ръка да замълчат и след като обясни как Господ го е извел от затвора, им каза: „Разкажете това на Яков и братята.“ После излезе и отиде на друго място.
А онези юдеи, които не повярваха, насъскаха езичниците и насадиха в тях злоба срещу братята.
Но в Антиохия пристигнаха хора от Юдея, които започнаха да учат братята измежду езичниците: „Не можете да се спасите, ако не сте обрязани според закона на Моисей.“
Изпратени от църквата, те тръгнаха на път, минавайки през провинциите Финикия и Самария, където разказваха подробно как езичниците са се обърнали към Бога. Тези новини носеха голяма радост на всички вярващи.
Като излязоха от затвора, Павел и Сила отидоха в дома на Лидия, където завариха братята и ги насърчиха. След това заминаха.
Още същата нощ братята отпратиха Павел и Сила в Берия. С пристигането си те отидоха в юдейската синагога.
Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и няколко от братята пред градските власти и завикаха: „Хората, които причиниха размирици навред по света, сега са тук
Павел остана с братята още дълго време. После ги напусна и отплава за Сирия. Заедно с него бяха Прискила и Акила. В Кенхрея той острига косата си, тъй като беше дал обет пред Бога.
Когато Аполос пожела да отиде в Ахая, братята го насърчиха и писаха на последователите там да го посрещнат добре. Когато пристигна в областта, Аполос помогна много на онези, които бяха повярвали чрез Божията благодат.
Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона.
Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден.
Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.
Там намерихме няколко вярващи, които ни помолиха да останем с тях една седмица, след което пристигнахме в Рим.
След това веднъж се яви на повече от петстотин братя и повечето от тях са все още живи, макар и някои да са мъртви.
Точно в този момент земята силно се разтресе и една десета от града се срути. Седем хиляди души бяха убити при земетресението, а останалите много се изплашиха и отдадоха слава на Бога на небето.
Но имаш няколко души в Сарди, които не опетниха дрехите си. Те ще вървят с мен, облечени в бяло, защото са достойни.