И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.
Първо Коринтяни 13:12 - Библия синодално издание (1982 г.) Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. Още версииЦариградски Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат. Ревизиран Защото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. Новият завет: съвременен превод Сега виждаме мътно отражение в огледало, но когато дойде съвършенството, ще видим лице в лице. Сега знанието ми е частично, но тогава то ще е пълно, така както Бог ме познава напълно. Верен Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. Библия ревизирано издание Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. |
И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.
Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията.
Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа; а вие как се не побояхте да укорявате Моя раб Моисея?
Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.
Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.
Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.