Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
Песен на песните 7:8 - Библия синодално издание (1982 г.) Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки – на гроздове. Цариградски Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му; И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза, И уханието на носа ти като ябълки, Ревизиран Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки, Верен Казах: Ще се изкача на палмата, ще хвана клоните є. Нека гърдите ти бъдат като гроздове на лозата и благоуханието на дъха ти – като ябълки, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тази твоя снага прилича на палма и твоите гърди са като гроздове. Библия ревизирано издание Казах: Ще се кача на палмата, ще хвана клончетата ѝ; и, ето, гърдите ти ще бъдат като гроздове на лоза и благовонието на дъха ти – като ябълки, Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Казах си: Ще се възкача на палмата, ще се хвана за клончетата ѝ; и ето, гърдите ти ще бъдат като гроздове на лоза, и благоуханието на дъха ти – като ябълки, |
Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката ѝ обичам да седя, и плодовете ѝ са сладки за гърлото ми.
Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите ѝ! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките ѝ плодове.
Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
И ще се радвам за тях, като им правя добро, и ще ги насадя крепко на тая земя – от все сърце и от все душа.
лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна.
Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.