Песен на песните 7 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 7.

¹ Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! – Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?

² Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;

³ коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти – купен пшеница, обиколен с кринове;

⁴ двете твои ненки – като две яренца, сърнински близначета;

⁵ шията ти – като стълб от слонова кост; очите ти – Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти – ливанска кула, обърната към Дамаск;

⁶ главата ти на тебе – каго Кармил; и косата на главата ти – като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.

⁷ Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!

⁸ Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки – на гроздове.

⁹ Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните ѝ; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри – като мирис от ябълка;

¹⁰ устата ти са като най-добро вино. – Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.

¹¹ Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.

¹² Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;

¹³ утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.

¹⁴ Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!