Песен на песните 2 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 2.

¹ Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!

² Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.

³ Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката ѝ обичам да седя, и плодовете ѝ са сладки за гърлото ми.

⁴ Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.

⁵ Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.

⁶ Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.

⁷ Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.

⁸ Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.

⁹ Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.

¹⁰ Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!

¹¹ Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;

¹² цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;

¹³ смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!

¹⁴ Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.

¹⁵ Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“

¹⁶ Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък – нему; той пасе между кринове.

¹⁷ Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.