Първо Коринтяни 4:4 - Библия ревизирано издание Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. Още версииЦариградски Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди. Ревизиран Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. Новият завет: съвременен превод защото — макар и съвестта ми да е чиста — не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди. Верен Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди. Съвременен български превод (с DC books) 2013 защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. Библия синодално издание (1982 г.) Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ. |
И така, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?
Правдата си ще държа и няма да я оставя; докато съм жив, сърцето ми няма да ме изобличи.
Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
И не влизай в съд със слугата Си; защото пред Тебе няма да се оправдае нито един жив човек.
Каза му трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме?, и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми.
И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани
Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
А за мен е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получисвоята похвала от Бога.
Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.