Йов 9 - Библия ревизирано издание

Йов отговаря на Валдад. Божията справедливост. Съзнание за грях

¹ А Йов отговори:

² Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

³ Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

⁴ Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

⁵ Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

⁶ Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

⁷ Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

⁸ Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

⁹ Той създава съзвездията – Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

¹⁰ Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

¹¹ Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

¹² ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

¹³ Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

¹⁴ Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

¹⁵ На Когото, и праведен, ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

¹⁶ Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

¹⁷ Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

¹⁸ Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

¹⁹ Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! – би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

²⁰ Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

²¹ Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

²² Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

²³ Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

²⁴ Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

²⁵ А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

²⁶ преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

²⁷ Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

²⁸ В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

²⁹ нечестив ще се смятам; и така – защо да се трудя напразно?

³⁰ Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

³¹ Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

³² Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

³³ Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

³⁴ Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

³⁵ Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.