И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Псалми 146:4 - Библия ревизирано издание Излезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му. Цариградски Духът му излазя, той се връща в земята си: В този ден погинват помишленията му. Ревизиран Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му. Верен Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден намеренията му загиват. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта; в този ден завършват неговите замисли. Библия синодално издание (1982 г.) изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Излиза ли диханието му, той се връща в земята си; в тоя същия ден загиват намеренията му. |
И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;
се заклевам, че през всичкото време, докато диханието ми е в мен и Духът Божий – в ноздрите ми,
скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.
също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
Престанете да се надявате на човек, в чиито ноздри е лъх; защото за какво може да се разчита на него?
Помазаникът Господен, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.
а си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всички твои пътища, не си възвеличил.
Обаче ние поучаваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост от този свят, нито от властниците на този свят, които преминават;