Йов 17 - Библия ревизирано издание

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

¹ Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

² Сигурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

³ Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

⁴ защото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

⁵ Който заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

⁶ Той ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

⁷ Помрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

⁸ Правдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

⁹ А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

¹⁰ А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

¹¹ Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

¹² Нощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

¹³ Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

¹⁴ ако съм викал към тлението: Баща си ми ти, – към червеите: Майка и сестра сте ми,

¹⁵ то къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

¹⁶ При вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.