Йов 14 - Библия ревизирано издание

Призивът на Йов към Бога

¹ Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

² Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

³ И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

⁴ Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

⁵ Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

⁶ отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

⁷ Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне,

⁸ даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

⁹ понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

¹⁰ Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

¹¹ Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

¹² така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

¹³ О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

¹⁴ Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

¹⁵ Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

¹⁶ А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

¹⁷ Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

¹⁸ Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

¹⁹ както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

²⁰ Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

²¹ Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

²² знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.