В съвета им да не участваш, душо моя; към събранието им да не се присъединиш, славо моя, защото в гнева си убиха хора и в упорството си прерязаха жилите на волове.
Йеремия 4:19 - Библия ревизирано издание Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. Цариградски Утробата ми, утробата ми! Боли ме в дълбините на сърдцето ми: Сърдцето ми се смущава в мене: не мога да мълча, Защото си чула, душо моя, глас от тръба, Възклицание на бой. Ревизиран Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой. Верен Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка. Библия синодално издание (1982 г.) Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми, сърцето ми стене в мене; не мога да мълча, защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой. |
В съвета им да не участваш, душо моя; към събранието им да не се присъединиш, славо моя, защото в гнева си убиха хора и в упорството си прерязаха жилите на волове.
То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.
И втренчи погледа си в Азаил, без да мръдне, докато онзи се засрами; и Божият човек заплака.
Давидов псалом. Благославяй, душо моя, Господа, и всичко, което е вътре в мене, нека хвали святото Му име.
Сърцето ми ридае за Моав; благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; защото с плач излизат през възвишението на Луит, защото по пътя при Оронаим плачат високо за изтреблението си.
Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха, както болките на жена, когато ражда; сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя.
Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; дрезгавината, която пожелах, се превърна в страшилище за мене.
Затова казах: Оставете ме; ще плача горко; не се мъчете да ме утешавате за опустошението на дъщерята на народа ми.
Но ако не послушате това, душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви; и окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, защото стадото Господне бива заведено в плен.
Но ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.
За пророците. Сърцето ми дълбоко се съкрушава, всичките ми кости треперят, като пиян съм и като човек, обладан от вино, поради Господа и поради святите Негови думи.
Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове.
и кажете: Не, а ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб, и там ще живеем –
Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя да се чуе тревога за война против Рава на амонците; и тя ще стане грамада развалини и селата ѝ ще бъдат изгорени с огън; тогава Израил ще завладее онези, които са владели него, казва Господ.
Откакто сме чули вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки – като на жена, която ражда.
Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе.
О, да би била главата ми вода, очите ми – извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!
За планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степите – жалеене, защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях, нито се чува глас на стадо; от небесна птица до животно побегнаха, отидоха.
Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.
Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.
Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.
Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава – върху неприятелите ти!
Колкото до мене, Даниил, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми и виденията в главата ми ме смутиха.
Тук е краят на това видение. Колкото до мене, Даниил, размишленията ми ме смущават много и изгледът на лицето ми се изменя; но запазих това нещо в сърцето си.
Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А се чудех за видението, защото никой не го разбираше.
Може ли да засвири тръба в град и народът да не се уплаши? Може ли бедствие да сполети град и да не го е направил Господ?
Чух – и вътрешностите ми се смутиха, устните ми трепереха от гласа, гнилост прониква в костите ми и на мястото си се разтреперих; защото трябва да чакам скръбния ден, когато възлезе против народа онзи, който ще се опълчи против тях.
И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа, вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.