Еклисиаст 1:2 - Библия ревизирано издание Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета. Цариградски Суета на суетите, рече проповедникът: Суета на суетите, всичко е суета. Ревизиран Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. Верен Суета на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. Библия синодално издание (1982 г.) Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета! Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Суета на суетите – казва проповедникът, – суета на суетите, всичко е суета. |
Затова отхвърли от сърцето си досадата и отдалечи от плътта си всичко, което докарва неволя; защото младостта и юношеството са суета.
Да! Ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Всичко, което идва, е суета.
Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.
Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.
Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.
и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
Понеже всичките му дни са само печал и трудът му – скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.
Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа – за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.
Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове – наложници изключително много.
Защото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.
нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина – и това е суета и гонене на вятъра.
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.
Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.
Който обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи – онзи, който обича изобилието. И това е суета.
Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,