Римляни 8:20 - Библия ревизирано издание

²⁰ Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,

Още версии

Цариградски

²⁰ Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини,

Ревизиран

²⁰ Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

Новият завет: съвременен превод

²⁰ Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата,

Верен

²⁰ Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁰ защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата,

Римляни 8:20 Кръстосани препратки

Битие 5:29

и го наименува Ной, като казваше: Този ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни идва от земята, която Господ прокле.

Римляни 8:22

Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.

Йеремия 12:4

Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците поради нечестието на жителите ѝ, защото казаха: Той няма да види сетнината ни.

Осия 4:3

Затова земята ще жалее и всеки, който живее на нея, ще примре, също и полските зверове и небесните птици; още и морските риби ще изчезнат.

Еклисиаст 1:2

Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

Битие 6:13

И Бог каза на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.

Йоил 1:18

Как пъшка добитъкът! Скитат се стадата говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце.

Йеремия 12:11

Превърнаха го в пустота; той, като запустен, жалее пред Мене; цялата страна е опустошена, защото няма кой да вземе това присърце.

Псалми 39:5

Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Римляни 8:24

Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?