Началниците на племената се събраха, за да станат народ на Бога Авраамов. Защото земните защитници принадлежат на Бога, Който е превъзвишен.
Евреи 4:9 - Библия ревизирано издание Следователно за Божия народ остава една съботна почивка. Още версииЦариградски Следователно за народа Божий остава упокоение. Ревизиран Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}. Новият завет: съвременен превод Значи за Божия народ съботната почивка все още предстои. Верен Следователно, за Божия народ остава съботна почивка. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден. Библия синодално издание (1982 г.) Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна. |
Началниците на племената се събраха, за да станат народ на Бога Авраамов. Защото земните защитници принадлежат на Бога, Който е превъзвишен.
И в онзи ден към Есеевия корен – който ще стои като знаме на племената, – към него ще прибягват племената; и неговото място на покой ще бъде славно.
Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.
Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела.
И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка“; ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света.
вие, които някога не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.
И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях.
Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.