И като видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло,
Еклисиаст 9:3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Това е злото във всичко, което става под слънцето: Че една е участта на всички. И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и послеслизат при мъртвите. Цариградски Това е злото между всичко което става под слънцето, че един случай е на всичките; И най-вече сърдцето на человеческите синове е пълно със злина, И безумие има в сърдцето им доде са живи, И после слезват при мъртвите. Ревизиран Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после< слизат> при мъртвите. Верен Това е зло във всичко, което се върши под слънцето – че едно и също се случва на всички. Сърцето на човешките синове е пълно със зло; безумие е в сърцето им, докато живеят, и после отиват при мъртвите. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите. Библия ревизирано издание Това е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите. Библия синодално издание (1982 г.) Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите. |
И като видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло,
И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.
Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието, но узнах, че и това е гонене на вятъра.
и се върне пръстта в земята, откъдето е дошла, и духът се върне при Бога, Който го е дал.
На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; обаче аз узнах още, че една участ постига и двамата.
По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване, защото смъртта е краят на всеки човек и живият трябва да помни това в сърцето си.
Аз отново предадох сърцето си да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и причината за нещата, и да позная нечестието на глупостта, безумието и лудостта;
Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро, сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло.
Обърнах се и видях под слънцето, че победата в надбягването не е дадена на бързите, нито боят – на силните, нито хлябът – на мъдрите, нито богатството – на разумните, нито благоволението – на изкусните майстори; но на всички се случва според времето и случая.
Всичко постига всички еднакво; една е участта на праведния и на злия, на добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, на онзи, който принася жертва, и на онзи, който не принася жертва; както се случва на добрия, така и на грешния; на този, който се кълне, както и на онзи, който се бои да се кълне.
Защото за онзи, който е сред живите, има надежда – понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
а и вие сторихте още по-лошо от бащите си – защото ето, ходите всеки по упоритостта на нечестивото си сърце и не Ме слушате.
Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му и според плода на делата му.
А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
А те се изпълниха с луда ярост и разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исус.
И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та беше изяден от червеи и умря.
И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в прекомерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, мамени и поробвани от разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме мразени, и мразехме се един друг.
но беше изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.