Йов 9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Йов

¹ А Йов в отговор каза:

² Наистина, зная, че това е така; но как ще се оправдае човек пред Бога?

³ Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

⁴ Мъдро сърце и мощна сила има Бог. Кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

⁵ Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

⁶ Той поклаща земята от мястото ѝ, тъй щото стълбовете ѝ треперят.

⁷ Той заповядва на слънцето и не изгрява; и слага под печат звездите.

⁸ Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

⁹ Той прави съзвездията – Мечката, Ориона и Плеядите, и скритите пространства на юг.

¹⁰ Той върши велики и неизследими дела, и безбройни чудеса.

¹¹ Ето, минава край мене и не Го виждам; преминава и не Го съглеждам.

¹² Ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Какво правиш?

¹³ Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него,

¹⁴ колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

¹⁵ Комуто, и праведен да бях, не бих могъл да отговоря, но щях да моля за милост от Съдията си.

¹⁶ Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

¹⁷ Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

¹⁸ Не ме оставя да си отдъхна, но ме насища с горчивини.

¹⁹ Ако е дума за сила: Ето, Той е могъщ; и ако е за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

²⁰ Даже ако се оправдавам, ще ме осъдят собствените ми уста; ако съм невинен, Той ще ме обяви за виновен.

²¹ Макар и невинен, не бих зачитал себе си, презрял бих живота си.

²² Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

²³ Ако бичът Му покосява внезапно, Той ще се присмива над изпитанията на невинните.

²⁴ Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той е покрил лицата на съдиите ѝ; ако не е Той, тогава кой е?

²⁵ А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

²⁶ преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

²⁷ Ако река: Ще забравя воплите си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша,

²⁸ в ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме смяташ за невинен;

²⁹ ако съм нечестив, защо да се мъча напразно?

³⁰ Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

³¹ Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

³² Защото Той не е човек, както съм аз, че да Му отговоря, и да идем заедно на съд.

³³ Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

³⁴ Нека оттегли от мене жезъла Си. И ужасът Му да не ме плаши.

³⁵ Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото сам по себе си не съм такъв.