Деяния 26 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Тогава Агрипа рече на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

² Считам се за честит, царю Агрипа, загдето пред теб ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

³ особено, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

⁴ И така, какъв беше моят живот от младините ми, това всичките юдеи знаят, понеже живеех отначало между народа ми в Ерусалим.

⁵ Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгата секта на нашето вероизповедание живях фарисей.

⁶ И сега стоя пред съда заради надеждата за обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

⁷ до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно денем и нощем. За тази надежда, царю [Агрипа], ме обвиняват юдеите!

⁸ Защо да се смята между вас за невероятно, че Бог възкресява мъртвите?

⁹ И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

¹⁰ което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

¹¹ И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в прекомерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

¹² По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръка от главните свещеници,

¹³ по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия и мене, и тези, които пътуваха с мене.

¹⁴ И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

¹⁵ И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

¹⁶ Но стани и се изправи на нозете си, понеже затова ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,

¹⁷ като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам

¹⁸ да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат опрощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.

¹⁹ Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение;

²⁰ но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата Юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

²¹ По тази причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

²² Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден, та свидетелствам и пред скромен, и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане,

²³ а именно, че Помазаникът ще пострада и че Той като възкръсне пръв от мъртвите, ще проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

²⁴ Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁵ А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав разум изговарям истинни думи.

²⁶ Защото царят, на когото и говоря дързостно, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой кът.

²⁷ Царю Агрипа, вярваш ли в пророците? Зная, че вярваш.

²⁸ А Агрипа рече на Павел: С малко думи искаш да ме убедиш да стана християнин!

²⁹ А Павел каза: Молил се бих на Бога, било с малко думи, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.

³⁰ Тогава царят стана, с управителя и Верникия, и седящите с тях.

³¹ И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

³² А Агрипа рече на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до кесаря.