Първо Царе 20:41 - Библия ревизирано издание А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много. Цариградски А когато отиде момчето, стана Давид от южната страна та падна на лицето си на земята, и поклони се три пъти; и целуваха се един друг; и плакаха и двамата; но Давид твърде много. Ревизиран А щом отиде момчето, Давид стана от <едно място> към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много. Верен И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече. Библия синодално издание (1982 г.) Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много. |
А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.
Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.
А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.
А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.
И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.
на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.
Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.
Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.
И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.
И когато Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, дойде при Давид, падна на лице и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Аз съм, твоят слуга.
И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.
Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!
Тогава Самуил извади съд с миро и го изля на главата му, целуна го и каза: Не те ли е помазал Господ за цар над наследството Си?
Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.
И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?
Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята.