Първо Царе 20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид и Йонатан

¹ Тогава Давид побягна от Навиот в Рама и дойде и рече пред Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми пред баща ти, че иска живота ми?

² А той му каза: Не дай, Боже! Ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо – ни голямо ни малко – без да ми каже; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

³ Обаче Давид се закле и рече: Баща ти добре знае, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае това Йонатан, за да не се наскърби; но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

⁴ Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.

⁵ И Давид каза на Йонатан: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на трапезата; но позволи ми да ида да се скрия на полето до вечерта на третия ден.

⁶ Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там принасят годишната жертва за цялото му семейство.

⁷ Ако каже така: Добре – тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

⁸ И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?

⁹ И рече Йонатан: Да не става това с тебе никога; защото, ако знаех наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

¹⁰ Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

¹¹ А Йонатан рече на Давид: Ела, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

¹² И Йонатан каза на Давид: Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, като изпитам баща си утре по това време или на третия ден, и има нещо добро за Давид, не изпратя до тебе да ти го известя.

¹³ Така да направи Господ на Йонатан, да! И повече да прибави, ако в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това и не те пусна да си отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

¹⁴ И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,

¹⁵ но и като умра, довека не отнемай милостта си от дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите врагове.

¹⁶ И така, Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да плати за това на Давидовите врагове!

¹⁷ И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше като собствената си душа.

¹⁸ Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

¹⁹ Като престоиш три дни, слез по-скоро и ела на мястото, където се беше скрил предишния път, и седни при скалата Езил.

²⁰ И аз ще изстрелям три стрели в страната ѝ, като че стрелям в цел.

²¹ И ето, ще пратя момче и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Ето, стрелите са зад тебе, вземи ги – тогава ти ела, защото има мир за тебе и няма никаква беда; заклевам се за това в живота на Господа.

²² Но ако кажа на момчето така: Ето, стрелите са пред тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

²³ А относно онова, за което аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе довека.

²⁴ И тъй, Давид се скри в полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

²⁵ И като седна царят на мястото си както винаги, на мястото си до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул, а Давидовото място беше празно.

²⁶ Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Нещо му се е случило и не е чист; нечист ще да е.

²⁷ А на другия ден, втория на месеца, Давидовото място пак бе празно; затова Саул каза на сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

²⁸ И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

²⁹ Пусни ме, моля, защото семейството ни принася жертва в града и брат ми ми заръча да ида; и сега, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

³⁰ Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратна и непокорна жена, не зная ли, че си избрал Есеевия син за срам на себе си и за срам на майчината ти голота, която те е родила?

³¹ Защото докато Есеевият син живее на земята, не ще се утвърдиш ни ти, ни царството ти. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.

³² А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да се убива? Какво е сторил?

³³ А Саул хвърли копието по него, за да го удари, от което Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.

³⁴ И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна през втория ден на месеца, защото беше наскърбен за Давид и защото баща му го беше опозорил.

³⁵ И на сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давид, и с него беше едно малко момче.

³⁶ И каза на момчето: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

³⁷ И когато дойде момчето на мястото, където беше стрелата, която Йонатан бе изстрелял, Йонатан викна след момчето: Не е ли стрелата пред тебе?

³⁸ И Йонатан извика след момчето: Скоро, побързай, не стой! И Йонатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

³⁹ Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха каква е работата.

⁴⁰ Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Иди, занеси ги в града.

⁴¹ И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много.

⁴² И Йонатан каза на Давид: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство довека! И Давид стана и тръгна; а Йонатан влезе в града.