Първо Царе 20:41 - Библия синодално издание (1982 г.)

⁴¹ Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.

Цариградски

⁴¹ А когато отиде момчето, стана Давид от южната страна та падна на лицето си на земята, и поклони се три пъти; и целуваха се един друг; и плакаха и двамата; но Давид твърде много.

Ревизиран

⁴¹ А щом отиде момчето, Давид стана от <едно място> към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много.

Верен

⁴¹ И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁴¹ Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече.

Библия ревизирано издание

⁴¹ А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁴¹ И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много.

Първо Царе 20:41 Кръстосани препратки

Битие 29:11

Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.

Битие 29:13

Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.

Битие 33:4

И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).

Битие 42:6

А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.

Битие 43:28

Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.

Битие 45:15

И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.

Второ Царе 1:2

ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони.

Второ Царе 1:26

Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.

Второ Царе 14:4

И жената текоянка влезе при царя, падна ничком наземи, поклони се и каза: помогни, царю, помогни!

Второ Царе 19:39

И целият народ премина Иордан, и царят тъй също. И царят целуна Верзелия и го благослови, и той се върна у дома си.

Второ Царе 9:6

И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб.

Трето Царе 1:16

Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?

Трето Царе 1:23

Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.

Трето Царе 1:31

Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!

Деяния 20:37

Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,

Първо Царе 10:1

И взе Самуил съд с елей, изля върху главата му, целуна го и рече: ето, Господ те помаза за цар на Своето наследие (в Израиля, и ти ще царуваш над народа Господен и ще ги избавиш от ръцете на околните им врагове, и ето ти личба, че Господ те е помазал за цар на Своето наследие):

Първо Царе 18:3

А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си.

Първо Царе 20:40

Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.

Първо Царе 24:9

След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: „господарю мой, царю!“ Саул погледна назад, и Давид падна с лице на земята, и (му) се поклони.

Първо Царе 25:23

Щом Авигея видя Давида, тя бързо слезе от осела, падна ничком пред Давида и се поклони доземи;