Първо Царе 20:41 - Библия ревизирано издание

⁴¹ А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид плака особено много.

Цариградски

⁴¹ А когато отиде момчето, стана Давид от южната страна та падна на лицето си на земята, и поклони се три пъти; и целуваха се един друг; и плакаха и двамата; но Давид твърде много.

Ревизиран

⁴¹ А щом отиде момчето, Давид стана от <едно място> към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много.

Верен

⁴¹ И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁴¹ Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече.

Библия синодално издание (1982 г.)

⁴¹ Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁴¹ И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много.

Първо Царе 20:41 Кръстосани препратки

Битие 29:11

И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

Битие 29:13

А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.

Битие 33:4

Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.

Битие 42:6

А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

Битие 43:28

А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

Битие 45:15

И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.

Второ Царе 1:2

на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

Второ Царе 1:26

Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

Второ Царе 14:4

Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.

Второ Царе 19:39

И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.

Второ Царе 9:6

И когато Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, дойде при Давид, падна на лице и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Аз съм, твоят слуга.

Трето Царе 1:16

Витсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?

Трето Царе 1:23

И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.

Трето Царе 1:31

Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!

Деяния 20:37

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

Първо Царе 10:1

Тогава Самуил извади съд с миро и го изля на главата му, целуна го и каза: Не те ли е помазал Господ за цар над наследството Си?

Първо Царе 18:3

Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

Първо Царе 20:40

Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.

Първо Царе 24:9

И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

Първо Царе 25:23

Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята.