ПСАЛОМ 78 (по слав. 77)1 Асафово поучение. 1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми; приклонете ушите си към думите на устата ми. 2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, 4 няма да го скрием от чадата им в идното поколение, но ще възгласяваме славата на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши. 5 Защото Той постанови наредби у Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на чадата си, 6 за да ги знае идното поколение, децата, които щяха да се родят, – които на своето време да ги разказват на своите чада, 7 за да възлагат надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, но да пазят Неговите заповеди, 8 и да не станат като бащите си, упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си, и чийто дух не е непоколебим за Бога. 9 Ефремците, макар въоръжени и опъващи лъкове, върнаха се назад в деня на боя. 10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, 11 а забравиха Неговите деяния и чудесните дела, които им показа. 12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис. 13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. 14 Води ги денем с облак и цялата нощ – с огнена светлина. 15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. 16 И изведе потоци из канарата, и направи да протекат води като реки. 17 Но те продължиха да Му съгрешават още и да огорчават Всевишния в безводната страна. 18 Със сърцето си изпитваха Бога, като искаха ястие за лакомството си, 19 и говореха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха. А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си? 21 Това Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков и гняв обсипа Израил; 22 защото не повярваха в Бога, нито се уповаха, че ще ги избави. 23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24 та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито. 25 Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита. 26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. 27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати много като морския пясък; 28 и направи ги да падат всред стана им, около жилищата им. 29 И тъй, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. 30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си и ястието им беше в устата им, 31 гневът Божий ги обсипа, та изби най-здравите от тях и повали мощните на Израил. 32 При всичко това, те продължаваха да съгрешават, и не вярваха в чудесните Му дела. 33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. 34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, та отново търсеха Бога ревностно; 35 и спомниха си, че Бог им беше канара, и Всевишният Бог е техен изкупител. 36 Но с устата си Го ласкаеха, и с езика си Го лъжеха; 37 Защото сърцето им не беше вярно Нему, нито бяха верни на завета Му. 38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; да, много пъти въздържаше гнева Си и не повдигаше всичкото Си негодувание; 39 и си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. 40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, 41 като изново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! 42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, 43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис, 44 и превърна вадите им в кръв, и потоците им, та не можаха да пият. 45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги изпогубиха. 46 И предаде реколтата им на гъсеници, и труда им на скакалци. 47 Как порази с град лозята им, и със слана черниците им, 48 и предаде на град добитъка им, и стадата им на мълнии. 49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, негодувание, ярост и неволя – нашествие на ангелите на злощастието. 50 Изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, но предаде на мор живота им; 51 как порази всеки първороден в Египет, първака на силитеим в шатрите на Хам, 52 а людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята. 53 И води ги безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри. 54 Как ги въведе в святия Си предел, в тая планина, която десницата Му придоби, 55 и изгони пред тях народите, та им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена. 56 Но въпреки това те изпитваха и огорчаваха Всевишния Бог, и не пазеха заявленията Му, 57 но връщаха се назад, и държаха се невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. 58 Защото Го разгневяваха с високите си места, и с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. 59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил, 60 тъй че напусна скинията в Сило, шатъра, който бе поставил между човеците, 61 и предаде на плен силата Си, славата Си в неприятелска ръка. 62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. 63 Огън пояде момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. 64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. 65 Тогава се събуди Господ като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 66 И като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечно посрамване. 67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра; 68 но избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. 70 Избра и слугата Си Давид, и го взе от кошарите на овцете; 71 изсред дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72 Така той ги пасе според правотата на сърцето си и ги води с изкуството на ръцете си. |