Елиу1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите собствени очи. 2 Тогава пламна гневът на Вузитеца Елиу, син на Варахиил, от Рамовото потомство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си наместо Бога; 3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор. 4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него. 5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна. 6 Тогава Елиу Вузитеца, син на Варахиил, в отговор каза: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених, и не смеех да ви изкажа моето мнение. 7 Казах си: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост. 8 Но има дух в човека и вдъхновението на Всемогъщия го вразумява. 9 Великите човеци не са винаги мъдри, нито старитевинаги разбират правосъдието. 10 И така, казвам: Слушайте мене; нека изкажа и аз мнението си. 11 Ето, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете; 12 внимателно ви слушах, и ето, ни един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му; 13 за да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек. 14 Понеже той не е отправял думите си против мене; то и аз няма да му отговоря според вашите речи. 15 Те се смайват, не отговарят вече, не намират и дума да кажат. 16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече? 17 Нека отговоря и аз от моя страна, нека изкажа и аз мнението си. 18 Защото съм пълен с думи; духът в мене ме подбужда. 19 Ето, гърдите ми са като вино неотворено, готови да се разпукнат като нови мехове. 20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря. 21 Далеч съм от това, да гледам на лице, или да полаская човека. 22 Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага. |