И Йосиф бързо потърси място да плаче, защото сърцето му се развълнува за брат му; и влезе в стаята си и плака там.
Трето Царе 3:26 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай ѝ живото дете и недей го убива. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разсечете го. Цариградски Тогаз онази жена на която беше живият син говори на царя (защото утробата й я заболя за сина й) и рече: О, господарю мой! дай й живото дете, и недей го умъртвява. А другата рече: Нито мое да е, нито твое: разделете го. Ревизиран Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го. Верен Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина є, и каза: О, господарю мой, дайте є живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое – разделете го! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“ Библия ревизирано издание Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го. Библия синодално издание (1982 г.) И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата ѝ вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете. |
И Йосиф бързо потърси място да плаче, защото сърцето му се развълнува за брат му; и влезе в стаята си и плака там.
И рече царят: Разсечете на две живото дете и дайте половината на едната и половината – на другата.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тази живото дете и недейте го убива; тя е майка му.
Пламна сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, се разгоря огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
Може ли жена да забрави сучещото си дете и да не се смили над чадото на утробата си? Обаче дори и да го забрави, Аз няма да те забравя!
Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото откакто говорих против него, все си спомням за него; затова се вълнува сърцето Ми за него, и Аз наистина ще му покажа милост – казва Господ. –
Как да те оставя, Ефреме? Как да те предам, Израилю? Да постъпя ли с тебе като с Адма? Да ти сторя ли като на Цебоим? Сърцето Ми се обърна в Мене, милосърдието Ми се разпали.
И тъй, ако има някое насърчение в Христа или някоя утеха от Неговата любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,
Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов?