Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Трето Царе 3:26 - Библия синодално издание (1982 г.)

26 И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата ѝ вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

26 Тогаз онази жена на която беше живият син говори на царя (защото утробата й я заболя за сина й) и рече: О, господарю мой! дай й живото дете, и недей го умъртвява. А другата рече: Нито мое да е, нито твое: разделете го.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

26 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

Ver Capítulo Copiar

Верен

26 Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина є, и каза: О, господарю мой, дайте є живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое – разделете го!

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

26 Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

26 Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

Ver Capítulo Copiar




Трето Царе 3:26
12 Referencias Cruzadas  

Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.


И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.


И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.


извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;


Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.


Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ.


Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Ще постъпя ли с тебе, както с Адама? Ще ти сторя ли, каквото и на Севоим? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!


безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.


Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова.


И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, –


непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци,


А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, – как пребъдва в такъв Божията любов?


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos