Исаия 49 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Служителят Господен

¹ Слушайте Ме, острови, и внимавайте, далечни племена: Господ Ме призова още от рождение, още от утробата на майка Ми спомена името Ми!

² Направи устата Ми като остър меч, покри Ме под сянката на ръката Си; направи Ме лъскава стрела, и Ме скри в колчана Си.

³ И каза Ми: Ти си Мой служител, ти си Израил, в Когото ще се прославя.

⁴ Но Аз си рекох: Напразно съм се трудил, за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми – у Моя Бог.

⁵ И сега казва Господ – Който още от утробата Ме създаде за Свой служител, за да доведа пак Яков при Него и за да се събере Израил при Него, защото съм почетен в очите на Господа и Моят Бог е моя сила, –

⁶ Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, за да се възстановят племената на Яков и да се възвърнат опазените на Израил. Ще Те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Моето спасение до краищата на земята.

⁷ Така казва Господ, Изкупителят и Святият Израилев, на презрения от всички, на укорявания от народа, на Слугата на владетелите: Царе ще Те видят и ще станат, князе ще Те видят и ще се поклонят поради Господа, Който е верен, поради Святия Израилев, Който Те е избрал.

Възстановяването на Израил

⁸ Така казва Господ: В благоприятно време Те послушах и в спасителен ден Ти помогнах; ще Те опазя и ще Те дам за завет на народа, за да възстановиш земята, за да ги направиш да завладеят запустелите наследства,

⁹ като кажеш на затворниците: Излезте, – на онези, които са в тъмнина: Явете се! Те ще пасат край пътищата и ще намерят паша по високите хълмове.

¹⁰ Няма да огладнеят, нито да ожаднеят; не ще ги удари нито жега, нито слънце. Защото Онзи, Който се е смилил над тях, ще ги води и при водни извори ще ги заведе.

¹¹ И ще обърна всичките Си планини на пътища и друмовете Ми ще се издигнат.

¹² Ето, тези ще дойдат отдалеч и, ето, онези – от север и от запад, а пък онези от Синимската земя.

¹³ Пей, небе, радвай се, земьо, запейте планини! Защото Господ утеши народа Си и се смили над наскърбените Си.

¹⁴ Но Сион рече: Еова ме е оставил и Господ ме е забравил.

¹⁵ Може ли жена да забрави сучещото си дете и да не се смили над чадото на утробата си? Обаче дори и да го забрави, Аз няма да те забравя!

¹⁶ Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене.

¹⁷ Чадата ти ще побързат към тебе, а разорителите ти и опустошителите ти ще си отидат от тебе.

¹⁸ Вдигни очите си и погледни наоколо; всички твои синове се събират и идват при тебе. Заклевам се в живота Си – казва Господ, – ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение и като невеста ще се накитиш с тях.

¹⁹ Защото разорените ти и запустелите ти места, и опустошената ти земя, ще бъдат сега тесни за жителите ти, а онези, които те поглъщаха, ще бъдат далеч.

²⁰ Чадата, които ще добиеш, след като си изгубил предишните, ще рекат в ушите ти: Тясно е мястото за нас; стори ни място, за да се населим.

²¹ Тогава ще речеш в сърцето си: Кой ми роди тези? Аз бях загубила чадата си и пуста; заточеница и скитница. Кой ги отхрани тези? Ето, бях оставена сама, а тези – къде бяха?

²² Така казва Господ Еова: Ето, ще издигна ръката Си към народите, и ще издигна знамето Си пред племената; и те ще донесат синовете ти на ръце, и дъщерите ти – на рамене.

²³ Царе ще бъдат твои хранители и техните царици – твои кърмилници; ще ти се поклонят с лице до земята и ще лижат пръстта на нозете ти. И ти ще познаеш, че Аз съм Господ и че онези, които се надяват на Мене, не ще се посрамят.

²⁴ Нима може да се отнеме плячката от силния или да се отърват пленените от победителя?

²⁵ Но Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат и плячката ще се възвърне от страшния; защото Аз ще се съдя с онези, които се съдят с тебе, и ще спася чадата ти.

²⁶ А притеснителите ти ще заставя да изядат собствените си меса и да се опият със собствената си кръв както с ново вино. Тогава всяка плът ще познае, че Аз, Господ, съм твоят Спасител и че твоят Изкупител е Могъщият Яковов.