Плачът на Йеремия 1:20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Погледни, Господи, защото съм в утеснение; утробата ми се свива, сърцето ми се обръща в мене, защото зле се възбунтувах против Тебе; навън ме обезчади меч; у дома сякаш смърт владее. Цариградски Виж, Господи, защото съм в утеснение: чревата ми се смущават, Сърцето ми се превръща в мене, защото зле се възпротивих на тебе: Извън обезчади нож, у дома смърт. Ревизиран Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах <против Тебе>; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт <владее>. Верен Виж, ГОСПОДИ, защото съм в притеснение! Вътрешностите ми горят, сърцето ми се преобръща в мен, защото много се бунтувах. Навън мечът ме лиши от деца, вкъщи е смъртта. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува. Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито. По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт. Библия ревизирано издание Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее. Библия синодално издание (1982 г.) Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи – смърт. |
Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правдата, и не ми се въздаде според греха ми;
Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се всред вътрешностите ми.
Който крие престъпленията си, няма да успее; а който ги изповядва и оставя, ще намери милост.
Като лястовица или жерав, така крещях, стенех като гургулица. Очите ми изнемощяха от гледане към небесата. В беда съм, Господи; ела ми на помощ!
Ако изляза на полето, виждам убитите с меч! Ако вляза в града, виждам изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът обходиха земята, но не знаят какво да се направи.
Признаваме, Господи, нечестието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили пред Тебе.
При все това ти казваш: Понеже съм невинна, гневът Му ще ме отмине. Ето, Аз ще се съдя с тебе загдето казваш: Не съм съгрешила.
Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог, и безогледно си отивала при чужденците под всяко зелено дърво, и че не си послушала гласа Ми – казва Господ.
Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото откакто говорих против него, все си спомням за него; затова се вълнува сърцето Ми за него, и Аз наистина ще му покажа милост – казва Господ. –
Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми, сърцето ми стене в мене; не мога да мълча, защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.
Затова сърцето Ми звучи за Моав като свирка, сърцето Ми звучи като свирка за мъжете на Кир-Арес, защото изобилието, което доби, изчезна.
Целият му народ въздиша и иска хляб; дава драгоценните си неща за храна, за да подкрепи душата си. Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!
Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен.
Тежко съгреши Ерусалим, затова бе премахнат като нещо нечисто; всички, които го бяха почитали, го презряха, защото видяха голотата му, а той въздиша и обръща гърба си.
Нечистотата му беше в полите му; не бе помислил за сетнината си! Затова извънредно се е унизил, няма кой да го утеши; виж, Господи, скръбта ми – вика той, защото неприятелят е възтържествувал!
Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива, сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана, понеже деца и кърмачета измират по улиците на града.
Мечът е вън, а морът и гладът – вътре; който е на нивата, ще умре от меч; а който е в града, глад и мор ще го погълнат.
Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите закони;
Как да те оставя, Ефреме? Как да те предам, Израилю? Да постъпя ли с тебе като с Адма? Да ти сторя ли като на Цебоим? Сърцето Ми се обърна в Мене, милосърдието Ми се разпали.
Чух и сърцето ми се смути, устните ми трепереха от гласа; гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих. Защото трябва да чакам спокоен скръбния ден, когато излезе против народа ми и го завладее с войските си.
Отвън меч, а отвътре ужас ще погубва децата им – и младежа, и девицата, бозайничето и белокосия старец.