Йеремия 48 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Слово за Моав

¹ За Моав. Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! Защото е опустошен; Кириатаим бе посрамен и беше превзет; Мисгав бе посрамен и беше разгромен.

² Моав няма вече да се хвали; в Есевон мъжете скроиха зло против него, като казаха: Елате! Да го изтребим, за да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; мечът ще те преследва.

³ Чува се писък от Хоронаим – ограбване и страшно разрушение!

⁴ Моав е разрушен; малките му деца пищят.

⁵ Защото нагоре към Луит се издига плач след плач; а надолу към Хоронаим неприятелите чуват писък на унижение.

⁶ Бягайте! Отървете живота си и бъдете като изтравничето в пустинята.

⁷ Понеже си се уповавал на изработките си и на съкровищата си, ти също ще бъдеш заловен; и Хемош ще отиде в плен заедно със свещениците си и първенците си.

⁸ И разрушителят ще дойде във всеки град – ни един град не ще се избави; още и долината ще бъде опустошена, и полето ще бъде опустошено, както е казал Господ.

⁹ Дайте крила на Моав, за да литне и да избяга, защото градовете му ще запустеят. И не ще има кой да живее в тях.

¹⁰ Проклет да бъде онзи, който върши делото Господне небрежно; и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв.

¹¹ Моав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си; не е бил претакан от съд в съд, нито е ходил в плен; затова вкусът му си е останал в него и дъхът му не се е променил.

¹² Затова, ето, идат дни – казва Господ, – когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще разкъсат меховете му.

¹³ И Моав ще се посрами заради Хемош, както се посрами Израилевият дом заради Ветил, на който се уповаваше.

¹⁴ Как може да казвате: Ние сме силни мъже, мъже храбри за война?

¹⁵ Моав е унищожен и градовете му са изгорени; най-отбраните му младежи са повалени от клане – казва Царят, чието име е Господ на силите. –

¹⁶ Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му иде много бързо.

¹⁷ Всички, които сте около него, оплаквайте го; и всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, славната тояга!

¹⁸ Дъще, която живееш в Девон, слез от славата си и седни в безводно място, защото разрушителят на Моав ще възлезе против тебе и ще съсипе крепостите ти.

¹⁹ Жителко на Ароир, застани при пътя и погледай; попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, като речеш: Какво стана?

²⁰ Моав се посрами, защото е разрушен. Ридай и викни; известете в Арнон, че Моав е опустошен.

²¹ Съд сполетя равнините – Олон, Яца и Мифаат,

²² Девон, Нево и Бет-Девлатаим,

²³ Кириатаим, Бет-Гамул и Бет-Меон,

²⁴ Кериот, Боцра и всички градове на Моавската земя, далечни и ближни.

²⁵ Рогът на Моав бе строшен и мишцата му бе премазана – казва Господ. –

²⁶ Опийте го, защото се надигна против Господа. Нека Моав се валя в бълвоча си, нека бъде за присмех.

²⁷ Не стана ли Израил за присмех на тебе? Нима той беше заловен сред крадци, а колчем заговориш за него, си движиш рамената презрително?

²⁸ Моавски жители, напуснете градовете, заселете се в канарата и бъдете като гълъбица, която се гнезди по страните на входа на пещерата.

²⁹ Чухме за гордостта на Моав, (той е много горд,) за високоумието му, гордостта му, надутостта му и за надменността на сърцето му.

³⁰ Аз знам, че неговият гняв е празен – казва Господ; – самохвалствата му не постигат нищо.

³¹ Затова ще ридая за Моав; да, ще извикам за цял Моав; ще заридая за мъжете на Кир-Арес.

³² О, лоза на Севма, ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; твоите клончета преминаха морето, стигнаха до морето на Язир; грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

³³ Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и от Моавската земя; спрях виното от линовете, та да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; възклицание няма да се чуе.

³⁴ Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала и до Яца, те нададоха глас от Сигор до Хоронаим, до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

³⁵ При това – казва Господ – ще премахна от Моав онзи, който принася всеизгаряне по високите места, и онзи, който кади на боговете си.

³⁶ Затова сърцето Ми звучи за Моав като свирка, сърцето Ми звучи като свирка за мъжете на Кир-Арес, защото изобилието, което доби, изчезна.

³⁷ Защото всяка глава е плешива и всяка брада – обръсната; по всички ръце има нарязвания и на кръста – вретище.

³⁸ По всички къщни покриви на Моав и по улиците му има плач навред, защото строших Моав като непотребен съд – казва Господ. –

³⁹ Как се строши! – ридаят те. – Как Моав, посрамен, обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех и за ужас на всички, които са около него.

⁴⁰ Защото така казва Господ: Ето, неприятелят ще налети като орел и ще разпростре крилата си над Моав.

⁴¹ Градовете ще бъдат превзети, крепостите – завладени с изненада и сърцето на храбрите моавци ще бъде в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.

⁴² И Моав ще бъде изтребен, тъй че да не е вече народ, защото се надигна против Господа.

⁴³ Страх, яма и примка те налетяха, жителю моавски – казва Господ. –

⁴⁴ Който избегне от страха, ще падне в ямата, който излезе от ямата, ще се хване в примката, защото ще докарам върху него – да! – върху Моав, годината на наказанието му – казва Господ. –

⁴⁵ Онези, които бягаха, застанаха изнемощели под сянката на Есевон, огън обаче излезе от Есевон и пламък от Сихон, който погълна Моавския край и темето на шумните борци.

⁴⁶ Горко ти, Моаве! Народът на Хемош загина, защото синовете ти са взети пленници, и дъщерите ти – пленници.

⁴⁷ Но при все това Аз ще върна моавските пленници в последните дни – казва Господ. Дотук е съдът над Моав.