Второзаконие 32 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Надай ухо, небе, и ще говоря, и слушай, земьо думите на устата ми.

² Учението ми ще се лее като дъжд, речта ми ще падне като роса, като дъждец по млади стръкове и като пороен дъжд на трева.

³ Понеже ще провъзглася името на Господа, отдайте величие на нашия Бог.

⁴ Той е канара; делата Му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави: Бог на верността е и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той.

⁵ Те се развратиха; порокът им не подобава на Неговите чада; те са поколение извратено и криво.

⁶ Така ли се отплащаш на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той Отецът ти, Който те е откупил? Той, Който те е създал и утвърдил.

⁷ Спомни си предишните дни, обмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си – и те ще ти кажат.

⁸ Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на племената според броя на израиляните,

⁹ защото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му с жребий наследство.

¹⁰ Намери го в пуста земя. Да! В пуста, дива и изпълнена с вой земя; огради го, настани го, опази го като зеницата на окото Си.

¹¹ Както орел разбутва гнездото си, трепери над пилетата си, разпростира крилата си, та ги поема и вдига ги на крилата си,

¹² така Господ сам го води и нямаше с него чужд бог.

¹³ Издигна го на високите места на света и той яде плода на нивите; и кърми го с мед от камък и с масло от твърда скала;

¹⁴ с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от овни васански, и от козли, с отбрана пшеница; и ти пи вино – кръв гроздова.

¹⁵ А Ешурун затлъстя и ритна. Затлъстял си, угоил си се, надебелял си. И забрави Бога, Който те създаде, и презря канарата на спасението си.

¹⁶ С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, с мерзости Го раздразниха до гняв.

¹⁷ Принасяха жертви на бесове, не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха.

¹⁸ А ти не помисли за канарата, която те роди, и забрави Бога, Създателя твой.

¹⁹ Видя Господ и огорчи се, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

²⁰ и рече: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им, защото те са поколение развратено, чада, в които няма вярност.

²¹ Те Ме раздразниха до ревнуване с онова, което не е Бог; с кумирите си Ме разгневиха. Затова и Аз ще ги раздразня до ревнуване с онези, които не са люде, с народ несмислен ще ги разгневя.

²² Защото огън се накладе в гнева Ми и ще пламне дори до дълбините на шеол; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще изгори основите на планините.

²³ Ще натрупам на тях зло, всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.

²⁴ Ще изтлеят от глад, ще бъдат изпоядени от заразна болест и от лют мор. Зъби на диви зверове ще изпратя върху тях и отрова от пълзящите по земята.

²⁵ Отвън меч, а отвътре ужас ще погубва децата им – и младежа, и девицата, бозайничето и белокосия старец.

²⁶ Рекох: Разпръснал бих ги, изличил бих спомена им сред човеците,

²⁷ ако не се боях от гнева на неприятеля, да не би да се възгордеят противниците им и да кажат: Мощната ни ръка направи всичко това, а не Господ.

²⁸ Защото те са народ неразбран и няма в тях разум.

²⁹ О, да бяха мъдри да разбират това, да помислеха за сетнината си!

³⁰ Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги е предала и Господ не ги е предал!

³¹ Защото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни врагове нека съдят за това.

³² Понеже тяхната лоза е от Содомската лоза и от Гоморските нивя, гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви;

³³ виното им е отрова змийска и мъчителна отрова аспидова.

³⁴ Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

³⁵ На Мене принадлежи възмездието и въздаянието: кракът им с време ще се подхлъзне, защото близо е денят за погиването им и приготвеното за тях връхлита.

³⁶ Защото Господ ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че изчезва силата им и че не остава никой – затворен или свободен.

³⁷ И ще рече: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха?

³⁸ Които ядяха тлъстината на жертвите им, пиеха виното на възлиянията им, те нека станат и ви помогнат, нека ви бъдат закрила.

³⁹ Вижте сега, че това съм Аз, Аз съм и освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да се избави от ръката Ми.

⁴⁰ Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Заклевам се във вечния Си живот,

⁴¹ че ако изостря лъскавия Си меч и ръката Ми го грабне за съд, ще въздам на противниците Си и ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

⁴² Ще упоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци.

⁴³ Развеселете се, народи, с Неговия народ, защото ще въздаде за кръвта на слугите Си и ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си, за Своя народ.

⁴⁴ И Мойсей дойде, той и Исус, Навиевият син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.

⁴⁵ И като свърши Мойсей да говори всички тези думи на целия Израил, рече им:

⁴⁶ Обърнете сърцата си към всички тези думи, които днес ви заявявам, и заръчайте и на чадата си да внимават да изпълняват всички думи на този закон.

⁴⁷ Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, в която минавате през Йордан, за да я завладеете.

⁴⁸ В същия ден Господ говори на Мойсей, казвайки:

⁴⁹ Изкачи се на тази Аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам за притежание на израиляните;

⁵⁰ и умри на планината, на която се изкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

⁵¹ защото не Ми се покорихте между израиляните при водите на Мерива Кадеш в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израиляните.

⁵² Затова отсреща ще видиш земята, но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израиляните.