ако дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, и се обърнат, и Ти се помолят в земята на пленителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,
Изход 13:17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А когато Фараон пусна народа, Бог не го преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би да се разкаят людете, като видят война, и да се върнат в Египет. Цариградски И когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя на Филистимската земя, ако и да беше най-ближен; защото Бог рече: Да не би се разкаяли людете като видят бран, и се върнат в Египет. Ревизиран А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият <път;> защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет. Верен А когато фараонът пусна народа, Бог не го преведе през пътя за филистимската земя, въпреки че беше най-близко, защото Бог каза: Да не би да се разкае народът, като види битка, и да се върне в Египет. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“ Библия ревизирано издание А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. Библия синодално издание (1982 г.) А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. |
ако дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, и се обърнат, и Ти се помолят в земята на пленителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,
те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си и в бунта си определиха водач, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.
А когато се приближи Фараон, израиляните повдигнаха очи, и ето, египтяните идеха след тях; и израиляните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.
а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и се върнаха със сърцата си в Египет,
Но той да не си събира много коне, нито да връща народа в Египет с цел да умножава конете; защото Господ ви е казал: Да не се връщате вече по онзи път.
Военачалниците да говорят още на народа, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалеят сърцата на братята му както неговото сърце.
И Господ ще те върне в Египет с кораби през пътя, за който ти казах: Вече няма да го видиш; и там ще се продавате на неприятелите си за роби и за робини; но не ще има кой да ви купува.
С вяра напусна Египет, без да се бои от царевия гняв; защото издържа като един, който виждаше Невидимия.
Сега иди и прогласи на всеослушание пред народа тези думи: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от Галаадската планина. И върнаха се от мъжете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди.