Второзаконие 20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Излизане на бой

¹ Когато излезеш на бой срещу неприятелите си и видиш коне, колесници и народ повече от тебе, да не се побоиш от тях; защото с тебе е Господ, твоят Бог, Който те е извел от Египетската земя.

² И като влизаш в битка, свещеникът да се приближи и да говори на народа, като му каже:

³ Слушай, Израилю! Вие влизате в битка срещу неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се, не се смущавайте и не се ужасявайте от тях;

⁴ защото Господ, вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас срещу неприятелите ви, за да ви спаси.

⁵ И военачалниците нека говорят на народа, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да я посвети.

⁶ И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

⁷ И кой се е сгодил за жена и не я е взел? Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да я вземе.

⁸ Военачалниците да говорят още на народа, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалеят сърцата на братята му както неговото сърце.

⁹ И военачалниците, като свършат да говорят на народа, нека поставят пълководци над полковете за водители на народа.

¹⁰ Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

¹¹ Ако ти отговори мирно и ти отвори портите, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.

¹² Но ако не сключи мир с тебе, а воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

¹³ и когато го предаде Господ, твоят Бог, в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъже с острото на меча;

¹⁴ а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града, цялата плячка от него, да вземеш за себе си; и да използваш плячката от неприятелите си, която Господ, твоят Бог, ти дава.

¹⁵ Така да постъпваш с всички градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните народи.

¹⁶ А от градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, да не оставиш жива душа,

¹⁷ а да ги обречеш на изтребление: хети, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и евусейци, както Господ, твоят Бог, ти заповяда;

¹⁸ за да не ви научат да вършите всички мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, вашия Бог.

¹⁹ Когато воюваш против някой град дълго време, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да вдигаш на тях секира; да не ги отсичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво, че да се обсажда от тебе?

²⁰ Само дърветата, които знаеш, че не дават храна, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да правиш кули против града, който ти се противи, докато го превземеш.