Изход 13:17 - Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁷ А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

Цариградски

¹⁷ И когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя на Филистимската земя, ако и да беше най-ближен; защото Бог рече: Да не би се разкаяли людете като видят бран, и се върнат в Египет.

Ревизиран

¹⁷ А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият <път;> защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.

Верен

¹⁷ А когато фараонът пусна народа, Бог не го преведе през пътя за филистимската земя, въпреки че беше най-близко, защото Бог каза: Да не би да се разкае народът, като види битка, и да се върне в Египет.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁷ А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“

Библия ревизирано издание

¹⁷ А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹⁷ А когато Фараон пусна народа, Бог не го преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би да се разкаят людете, като видят война, и да се върнат в Египет.

Изход 13:17 Referencias Cruzadas

Трето Царе 8:47

и кога в земята, дето ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на ония, които са ги пленили, думайки: „съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме“;

Неемия 9:17

не искаха да се покоряват и не си спомниха Твоите чудни дела, които бе правил с тях, станаха вироглави и със своето упорство поставиха над себе си вожд, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и Ти ги не остави.

Изход 14:10

И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето – египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,

Деяния 15:38

Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.

Деяния 7:39

и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,

Второзаконие 17:16

Само да не умножава конете си и да не върне народа в Египет, за да умножи конете си, понеже Господ ви каза: „не се връщайте вече по тоя път“;

Второзаконие 20:8

Надзорниците да обявят още на народа и да кажат: който е страхлив и малодушен, нека си иде и се върне у дома си, да не би да направи страхливи сърцата на братята си, както своето сърце.

Второзаконие 28:68

И Господ ще те върне в Египет на кораби по оня път, за който ти казах: „ти няма вече да го видиш“; и там ще се продавате на враговете си като роби и робини, и не ще има кой да ви купи.

Евреи 11:27

С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.

Съдии 7:3

затова, разгласи да чуе народът, и кажи: „който е страхлив и боязлив, нека се върне и си отиде назад от планина Галаад“. И се върнаха двайсет и две хиляди души, а десет хиляди останаха.