Еклисиаст 2:16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени. Както умира мъдрият, тъй умира и безумният. Цариградски Защото не остава вечно Паметта на мъдрия, нито на безумния; Понеже в идещите дни Всичко ще се забрави вече; И как умира мъдрият? - както безумният. Ревизиран Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният. Верен Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? – Като безумния! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът? Библия ревизирано издание Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? – Както и безумният. Библия синодално издание (1982 г.) защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият. |
Защото всеки вижда, че мъдрите умират, и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.
Няма спомен за предишните поколения, нито ще се помнят бъдещите поколения от онези, които ще дойдат след тях.
На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; обаче аз узнах още, че една участ постига и двамата.
Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния, това ще постигне и мене. Каква полза тогава от това, че съм мъдър? Затова рекох в сърцето си, че и това е суета.
Защото какво предимство има мъдрият пред безумния? Или какво предимство има сиромахът, който знае как да се държи сред живите?
По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване, защото смъртта е краят на всеки човек и живият трябва да помни това в сърцето си.
И така, видях нечестивите погребани, които бяха идвали и си отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха така постъпвали. И това е суета.
Ала в него се намери сиромах човек, но мъдър, и той с мъдростта си избави града; но никой не си спомни за този сиромах човек.
Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо; нито имат занапред награда; понеже споменът за тях е забравен.
Тогава боящите се от Господа говореха един на друг и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоминателна книга пред Него за онези, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му.