Еклисиаст 1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Всичко е безсмислено

¹ Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим:

² Суета на суетите – казва проповедникът, – суета на суетите, всичко е суета.

³ Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

⁴ Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

⁵ Слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза да се върне към мястото, където изгрява.

⁶ Вятърът духа на юг и се връща на север; върти ли се върти, и пак се връща в своя кръговрат.

⁷ Всички реки се вливат в морето и пак морето не се напълва; на мястото, откъдето идват реките, там те отново се връщат.

⁸ Всички неща са досадни – повече отколкото човек може да изкаже. Окото не се насища с гледане, нито се пълни ухото със слушане.

⁹ Каквото е било, пак ще бъде; и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.

¹⁰ Има ли нещо, за което може да се каже: Виж, това е ново? То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

¹¹ Няма спомен за предишните поколения, нито ще се помнят бъдещите поколения от онези, които ще дойдат след тях.

Мъдростта е безсмислена

¹² Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

¹³ Аз предадох сърцето си да издирвам и да изпитвам чрез мъдростта всичко, което става под небето. Какво тежко бреме е възложил Бог върху човешките чада!

¹⁴ Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

¹⁵ Кривото не може да се изправи; и това, което го няма, не може да се преброи.

¹⁶ Мислех си в сърцето: Ето, станах велик и умножих мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; да, сърцето ми е придобило много мъдрост и знание.

¹⁷ И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието, но узнах, че и това е гонене на вятъра.

¹⁸ Защото в многото мъдрост има много тъга; и който трупа знание, трупа и печал.