Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Еклисиаст 2:16 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

16 Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът?

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

16 Защото не остава вечно Паметта на мъдрия, нито на безумния; Понеже в идещите дни Всичко ще се забрави вече; И как умира мъдрият? - както безумният.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

16 Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

Ver Capítulo Copiar

Верен

16 Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? – Като безумния!

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

16 Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? – Както и безумният.

Ver Capítulo Copiar

Библия синодално издание (1982 г.)

16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.

Ver Capítulo Copiar




Еклисиаст 2:16
17 Referencias Cruzadas  

Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир?


вятър се понася над него и той изчезва, и от мястото му не остава никаква следа.


че ще живее винаги и няма да види гроб.


В гроба ли ще се разгласява Твоята милост, а Твоята истина – в преизподнята?


Тогава умряха Йосиф и всичките му братя, и цялото онова поколение;


В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф.


Мъдростта на умния е да знае пътя си, а глупостта на неразумните е заблуда.


Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.


Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях.


И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета.


С какво мъдрецът превъзхожда глупеца, с какво пък – сиромаха, който умее да живее сред живите?


По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си.


Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите – идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета.


Но в него се намери човек сиромах, но мъдрец, и той успя да избави града с мъдростта си; но никой не си спомни за този сиромах.


Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала.


Но онези, които благоговеят пред Господа, си казват един на друг: „Господ внимава и чува всичко това, и пред Него се пише възпоменателна книга за онези, които благоговеят пред Господа и прославят името Му.“


И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд,


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos