Еклисиаст 8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Кой е като мъдрия? И кой знае тълкуването на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

Покорявай се на царя

² Аз те съветвам да пазиш царската заповед най-вече заради клетвата ти пред Бога.

³ Не бързай да излезеш от присъствието на царя; и не упорствай в злотворство; защото той ще направи каквото поиска,

⁴ тъй като думата на царя има власт, кой може да му рече: Какво правиш?

⁵ Който пази неговата заповед, няма да види зло; и сърцето на мъдрия знае време и присъда.

⁶ Понеже за всяко нещо си има време и присъда, а окаяната участ на човека тегне върху него,

⁷ понеже не знае какво има да става, защото кой може да му яви какво ще бъде?

⁸ Няма човек, който да има власт над духа, та да го задържи, нито да има власт над деня на своята смърт; и в тази война няма уволнение, нито ще избави нечестието онези, които са се предали на него.

⁹ Всичко това видях, като обръщах сърцето си към всяко дело, което става под слънцето. Има време, когато човек властва над човека за своя вреда.

¹⁰ И така, видях нечестивите погребани, които бяха идвали и си отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха така постъпвали. И това е суета.

¹¹ Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро, сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло.

¹² Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства, аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които благоговеят пред Него.

¹³ А на нечестивия не ще бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

¹⁴ Има една суета, която се среща на земята: има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, и нечестиви, на които се случва според делата на праведните. И аз си казах, че и това е суета.

¹⁵ Затова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде и да пие, и да се весели; и това да му остава от труда му през всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

¹⁶ Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя онова, което става по земята, – как очите на някои не виждат сън ни денем, ни нощем, –

¹⁷ тогава видях всичко, което Бог е направил. Никой не може да проумее онова, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек да го проумее, пак не може да открие значението му. Дори ако мъдрият твърди че го знае, пак не ще може да го разбере.