Второ Царе 3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.

² И народиха се синове на Давид в Хеброн; първородният му беше Амнон – от езреелката Ахиноам;

³ вторият му – Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият – Авесалом, син на Мааха, дъщерята на гесурския цар Талмай;

⁴ четвъртият – Адония, син на Агита; петият – Сефатия, син на Авитала;

⁵ и шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези се родиха на Давид в Хеброн.

Авенир преминава на страната на Давид

⁶ А докато траеше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир засилваше влиянието си в Сауловия дом.

⁷ А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенир: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

⁸ Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и рече: Аз кучешка глава ли съм – от Юдова страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, а ти ме обвиняваш сега за тази жена!

⁹ Така да направи Бог на Авенир, да! И повече да му прибави, ако не сторя за Давид тъй както Господ му се е клел,

¹⁰ като отнема царството от Сауловия дом и поставя Давидовия престол над Израил и над Юда, от Дан до Вирсавее.

¹¹ И Исвостей не можа да отговори ни дума на Авенир, понеже се боеше от него.

¹² Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат от своя страна: Чия е земята? И още: Сключи съюз с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, и ще доведа под твоя власт цял Израил.

¹³ А той каза: Добре; ще сключа съюз с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.

¹⁴ И Давид прати вестители до Сауловия син Исвостей да кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.

¹⁵ И тъй, Исвостей, прати да я вземат от мъжа ѝ Фалтиил, Лаишовия син.

¹⁶ И мъжът ѝ я съпроводи, плачейки до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

¹⁷ А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини и рече: Едно време вие сте искали Давид да царува над вас.

¹⁸ Сега направете това, защото Господ е говорил за Давид, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давид, ще избавя Моя народ от ръката на филистимците и от ръката на всичките му неприятели.

¹⁹ Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давид в Хеброн всичко, което бе угодно на Израил и на целия Вениаминов дом.

²⁰ И тъй, Авенир дойде при Давид в Хеброн, и с него дванадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенир и на мъжете, които бяха с него.

²¹ Тогава Авенир каза на Давид: Ще стана да ида да събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с тебе и да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир, и той отиде с мир.

Йоав убива Авенир

²² И ето, Давидовите слуги и Йоав дойдоха от едно нашествие и донесоха със себе си много плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеброн, защото той го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.

²³ А като дойде Йоав и цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав: Авенир, Нировият син дойде при царя; и той го изпрати и си отиде с мир.

²⁴ Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Ето, Авенир е идвал при тебе; защо си го изпратил, и си е отишъл?

²⁵ Знаеш какъв е Авенир, Нировият син; той е идвал, за да те измами и да научи къде излизаш и къде влизаш, и да научи всичко, което правиш.

²⁶ И Йоав, като излезе от Давид, прати вестители след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид обаче не знаеше това.

²⁷ И когато се върна Авенир в Хеброн, Йоав го отведе настрана от портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил; и той умря.

²⁸ А по-късно, като чу Давид, каза: Невинен съм аз и царството ми пред Господа довека за кръвта на Авенир, Нировия син;

²⁹ нека остане тя на Йоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека Йоавовият дом никога не остане без такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

³⁰ Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.

³¹ Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се облечете с вретище, и оплаквайте Авенир. И цар Давид вървеше след носилото.

³² И погребаха Авенир в Хеброн; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и целият народ плака.

³³ И царят плака над Авенир, казвайки: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?

³⁴ Ръцете ти не бяха вързани, нито нозете ти – стегнати в окови; както пада човек пред злосторници, така падна ти. И целият народ плака пак над него.

³⁵ Сетне дойдоха всички, за да склонят Давид да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било нещо, преди да залезе слънцето.

³⁶ И целият народ научи за това, и му стана угодно, както му беше угодно и всичко, което правеше царят.

³⁷ Защото в онзи ден целият народ и цял Израил узнаха, че убийството на Авенир, Нировия син не беше дело на царя.

³⁸ И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?

³⁹ Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.