Тогава тя каза на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми ли?
Деяния 5:13 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете обаче ги величаеха; Más versionesЦариградски А от другите никой не смееше да се прилепява при тях; народът обаче ги имаше на почест. Ревизиран а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха; Новият завет: съвременен превод Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. Верен а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше Съвременен български превод (с DC books) 2013 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. Библия ревизирано издание а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; |
Тогава тя каза на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми ли?
Грешните в Сион се боят; трепет обзема безбожните и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечен пламък?
Но пак мнозина и от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
След това Йосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. И той дойде и вдигна тялото Му.
Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го признал, че е Помазаникът.
И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше към тях онези, които се спасяваха.
А те, като ги заплашиха отново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.
Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
И не се хвалим с това, което е вън от пределите ни, тоест, с чужд труд, но имаме надежда, че с нарастването на вярата ви, ще се разшири и областта ни за работа сред вас, и то премного,