Деяния 5:26 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²⁶ Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

Más versiones

Цариградски

²⁶ Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене.

Ревизиран

²⁶ Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

Новият завет: съвременен превод

²⁶ Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

Верен

²⁶ Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁶ Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.

Библия ревизирано издание

²⁶ Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.

Деяния 5:26 Referencias Cruzadas

Матей 14:5

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

Матей 21:26

Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоан за пророк.

Матей 26:5

но казаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

Матей 26:58

А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края.

Лука 20:19

И в същия час книжниците и главните свещеници поискаха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че каза тази притча против тях, но се бояха от людете.

Лука 20:6

Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

Лука 22:2

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.

Лука 22:4

и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

Деяния 4:21

А те, като ги заплашиха отново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

Деяния 5:13

а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете обаче ги величаеха;

Деяния 5:22

Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки:

Деяния 5:24

А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение и се чудеха какво ще последва от това.

Деяния 5:25

Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.