Деяния 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Петър и Йоан пред синедриона

¹ И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража, и садукеите дойдоха при тях,

² възмутени, задето те поучаваха людете и проповядваха, в името на Исуса, възкресението от мъртвите.

³ И тъй, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.

⁴ А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

⁵ И на следващия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

⁶ и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

⁷ И като поставиха Петър и Йоан по средата, питаха ги: С каква сила, или в кое име извършихте това?

⁸ Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини Израилеви,

⁹ ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,

¹⁰ да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.

¹¹ Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

¹² И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

¹³ А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

¹⁴ А като видяха изцеления човек, стоящ с тях, нямаха какво да възразят.

¹⁵ Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

¹⁶ Какво да сторим на тези човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

¹⁷ Но за да не се разнася повече между людете, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

¹⁸ И тъй, те ги повикаха и им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.

¹⁹ А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

²⁰ защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

²¹ А те, като ги заплашиха отново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

²² Защото човекът, над когото се извърши това изцелително знамение, беше на повече от четиридесет години.

Молитвата на вярващите

²³ И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си, и известиха всичко, което им рекоха главните свещеници и старейшините.

²⁴ А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,

²⁵ Ти чрез Святия Дух, чрез устата на слугата Си, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряват народите и племената намислят суети?

²⁶ Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

²⁷ Защото наистина и Ирод, и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в този град против Твоя свят Служител Исус, Когото си помазал,

²⁸ за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

²⁹ И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Твоите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

³⁰ докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исуса.

³¹ И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

Вярващите споделят собствеността си

³² А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

³³ И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

³⁴ А и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото,

³⁵ и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всеки според колкото имаше нужда.

³⁶ Така Йосий, наречен от апостолите Варнава (което значи Син на увещание), левит, родом кипрянин,

³⁷ като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.